Отново следвам пътя си към теб...
За миг залитнах по поредната заблуда
за страст и споделеност...
Но се върнах...
Доста бързо този път!
Попарена и изподрана...
Разплакана от гняв и унижение...
Но какво са още няколко бодли
след хилядите остриета, разкъсвали сърцето ми...
И колко ли значат две-три нови сълзи
в безкрайното море от огорчение...
Вървя към теб
през тръни и бури, парещ пясък, лъжи и бездушие...
по-уверена и мъдра от всякога...
Ти също приближаваш...
Не те познавам...
Но предвкусвам нежността ти, силата ти,
дързостта ти да бъдеш с мен, независимо от всичко...
Вървим така... един към друг...
Устремени към мига,
когато ще слеем своите "Обичам те!"...
Marc Lavoine - La grande amour en duo avec... by adepa
За нестинарството...
Преди 16 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар