Пътувам във влака...
До мене – семейство -
играят на карти...

Бащата мъдрува
над вестник с судоку
и цветни реклами...

Тече им животът -
сив, коловозен,
по релсите носи ги мудно...

Да продължавам ли
и аз да се возя...
или да скачам – се чудя!

/27 юли, 2009/

Като на сън...

Очи затварям и се размечтавам...
... Отново съм дете, на кукли в двора си играя...
... а после съм голяма, вече пети клас! -
първо влюбване, в момче, живеещо до нас...
... Сега пък съм на седемнайсет,
а ухажорите ми - цели двайсет!
Въртя ги, правя номера,
не се замислям докога
ще мога да си позволявам
момчетата така да разигравам...

Уви! Не продължава дълго!
Ненавършила и двадесет и пет
майстора си го намирам...
Нещастна участ, лош късмет,
кармична връзка, орисия?!
Не знам!!! Поуката е налице -
не се замесвай с хора, за тебе неотворили сърце!!!

Зареждат се самотните години
на близане на рани, работа в чужбина...
... и плахи опити отново огъня на любовта да разгоря
в сърцата на мъже, подвластни само на страстта...
И нежен слънчев лъч за кратко -
нaй-чистия Човек, но влюбен в друга – жалко!

... И ето ме, на трийсет и една след някой ден...
Немирното дете събудила във мен...
... Мечтаеща за пътешествия, купони,
странстване из Космоса с балони...
... изяви, представления пред възхитена публика дори...
Разбира се, за без пари! ;-)

... Мечтаеща за свобода,
за две зараснали крила,
политащи навън, в простора,
далеч' от битовизми, дребни хора...
Изцяло устремена към слънцето там, горе,
не сещаща ни жега, нито пък умора...
Където ще ме чака моят Рицар, тъкмо долетял,
облечен в златните си празнични доспехи...
А моят дух, почувствал се отново цял,
най-сетне ще намери истинска утеха!

Ще се завърна от мечтите си тогава,
но не сама, а вече двама!
И, преизпълнени с любов,
ще заживеем истинския си живот!

/13 Юли 2009; 17:43/

Когато жарта и пламта дойдат малко в повече...

Сочиш с пръст и казваш:
"Неприятни са ми хора с очила!"
Но иначе пред Бога се помазваш...
Справедливостта възвърната била!?!

И не виждаш колко заблуден си ти самият!
... как душата си поднасяш на тепсия
пред дяволите в овчи кожи,
които само дебнат да забият ножа!
Но този път "до кокала" ще стигне, знай!!

Прави каквото искаш и дерзай!
Но другите не поучавай с пръст!
Защото всеки носи своя кръст!
И тежестта му той единствен знае!
А ти за нея можеш само да гадаеш!!!

/09 Юли 2009; 23:27/

Не блестя с: интелигентно излъчване,
супер фигура, пари, титли, деца...
Но пък имам страхотни приятели
и се гордея с това,
че на мене вече са кръстени
най-сладкият шейк на света
и трите най-нежни цветя! :-Р

/08 Юли 2009; 21:33/

Как искам да ми звъннеш!
Да! Точно ей сега! Просто хей така!
Да ми звъннеш без причина!
И да си говорим мълчаливо...
дълго, дълго...
И да сме щастливи...

/06 Юли 2009; 19:19/

... за някои животът става на морава,
за друг тоз' час превръща се в пустиня,
потънала във вечната забрава
на жалки подаяния и милостиня...

/24 Юни 2009; 23:47/

Стига с таз' Невена Коканова!
Стига с този драматизъм!
От днес главата пак си слагам
и ставам идеал за "непукизъм"! :-(

/24 Юни 2009; 23:21/

Неканен отговор

"Когато вън излязох, утихнал вече бе гласът

и заедно със него угаснал беше и лъчът."

М. К.

А може би, защото
уморени вече те са били...
Оттегляне... Почивка кратка...
И после пак, със нови сили
зовяли са те...
И сигурно все още чакат
вратата да прекрачиш,
да оставиш мрака
зад себе си, зад спуснатите щори...
И пак във пъстра, цветна сладост
сърцето ти да се роди и заговори!:)

/16 Юни, 2009/

Камбанен звън...
и хора, вярващи във Бога...
а аз - отвън...
да се прекръстя някакси не мога!

Не съм достойна за това!
Катранена е моята душа!
За нея, казаха ми, води се война...
а тя си тъне в лицемерие, лъжа...

Едва ли ще узрея до мига,
когато да погледна Бога
и със смирено сведена глава
да кажа: "Грешна съм! Нечист е моят огън!"

И тез' слова са тъй напразни!
Те нямат нито смисъл, нито пък опора!
Животът ми е тъй омразен!
Предавам се на вечната умора!

И отминават ден след ден...
И аз "живея"... За какво ли?!
За да останат и след мен
лъжи, нещастия, неволи?!

/11 април 2009/

Тежки ноти, клавиши, пиано,
мека, кадифена ръка,
глас с лек цигарен загар,
и силует на жена...
очакваща своя любим
да я открие в нощта,
така желан и неуловим...
май пак ще остане сама...

/22 март 2009/

Сърцето ми казва: Почакай!
Разумът казва: Недей!
Приказката, в която
страдаше страшният змей,
облечена ли е в думи
или ѝ предстои?
Ех, пак ще разтягам локуми...
... "и все пак, разумна бъди!"...

Стоя си самотна, спокойна,
а в мене бушува война...
да се държа непристойно
е най-прясната ми мечта...

/22 март 2009/

Тъжен мрак и пустота
обсебили са моята душа...
не я спасяват ни слова,
ни ароматът на цветя...
нуждае се от нещо тя,
но от какво ли?... празнота...
Вълшебна празнота...
отчаяние и безнадеждност,
жажда за обич и нежност...
Докога ли все така
ще се лутам в мрака?!

Да се надявам ли или да спра?!
Още ли да чакам?!

/22 март 2009/