Едва ли...

Ще се срещнем ли някога пак?
Едва ли...
А така ми се иска...

Както дръзка светулка - непрогледния мрак,
те мечтая,
и искрички разплисквам...

И се моля
и боря...
Макар и за миг...
макар и без чувства...
да вкуся отново от твоята същност...

Bedtime Story...

3 след полунощ...
Време е за сън...
Сърцето тактува...
на дъждовните капки отвън...

Не дишам - втренчена в мислите,
очите отказват да спят,
търся пак абсолютната истина
за злободневния," приказен" свят...

Ще я видя ли някога...
И дали съществува...
Разсънвам душата си...
Докрай ще будувам!!!