3 след полунощ...
Време е за сън...
Сърцето тактува...
на дъждовните капки отвън...
Не дишам - втренчена в мислите,
очите отказват да спят,
търся пак абсолютната истина
за злободневния," приказен" свят...
Ще я видя ли някога...
И дали съществува...
Разсънвам душата си...
Докрай ще будувам!!!
За нестинарството...
Преди 16 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар