Тъжен мрак и пустота
обсебили са моята душа...
не я спасяват ни слова,
ни ароматът на цветя...
нуждае се от нещо тя,
но от какво ли?... празнота...
Вълшебна празнота...
отчаяние и безнадеждност,
жажда за обич и нежност...
Докога ли все така
ще се лутам в мрака?!

Да се надявам ли или да спра?!
Още ли да чакам?!

/22 март 2009/