обувки прашни,
раница, все още стегната,
готови да потеглят пак -
не ми се връща в обикновеността...

разглеждам снимки и печати -
трофеи от едно пътуване -
ще ги споделя, дори ще се изфукам с тях...

но спомените си остават лично мои,
емоциите - непокътнати в душата ми,
ще спестя на другите...

Довиждане, моя истинска същност!
Нахлузвам маската, по-прозрачна от всякога,
и се потапям в ежедневието...